Тази статия беше преместена на новия ми блог, за да я видите кликнете точно ТУК!

Предговор

Тази книга е предназначена за масажисти, които са усвоили основните умения и похвати на класическия масаж и сега търсят начин да обогатят и разширят знанията си за клиничния лечебен масаж. Тук ще дефинираме клиничния масаж като терапия, в която се използват мануални мекотъканни манипулации, за да се облекчи специфично оплакване, болка или дисфункция. Както предполага заглавието, нашата книга интегрира детайлна анатомична информация с основни технки от лечебния масаж. С интегрирането на илюстрации на вътрешни структури в снимките на живи модели, ние успяхме да покажем точно как трябва да се работи върху мускулите, къде се намират, техните начални и крайни залавни места, как могат да се достигнат мануално, какви видове проблеми причиняват и една или повече основни техники за тяхното ефективно третиране. Читателите могат ясно да видят участващите структури спрямо обкръжаващите ги структури, повърхностни маркери и ръцете на терапевта.  

 Книгата предлага едно наистина иновативно визуално и осезателно разбиране на анатомичните пространствени взаимоотношения интегрирано с научаването на нови техники, което не би било възможно при традиционните подходи на обучение.

 Макар че аз главно съм отговорен за текста,а Dave Pounds за июстрациите, ние  в действително сме съавтори в този проект, който беше планиран и изпълнен от двама ни работейки заедно от самото му начало. Vicki Overman, един невероятен фотограф, е човекът работил с нас, докато изготвяхме първото издание и споделяше нашия ентусиазъм през цялото време. За второто издание на тази книга фотографиите са направени от Black Horse Studio в Winston-Salem, Северна Каролина.

Освен като учебник “ Основен Клиничен лечебен масаж: интегрирана анатомия и лечение” може да служи също така и като помагало за консултация при палпация и анатомия на мускулите, което може да е ценно оръжие в арсенала на терапевта в борбата му с патологиите. Анатомията на мускулите и костите е сложна, следователно тяхното добро познаване е от съществено значение, за да е ефективно лечението. Терапевтът трябва да има акуратни информационни източници, с които да се консултира. В миналото повечето практикуващи лечебен масаж ( Бел. Ред.рехабилитатори, масажисти, кинезитерапевти, физиотерапевти и т.н.) са използвали анатомични атласи нарисувани и написани за хирурзи. Тази книга е създадена специално за нуждите на лечебния масаж, която запълва празнотата между вътрешната мускулна и външна повърхностна анатомия, което помага на практикуващите да видят през повърхността във вътрешните структури. Инструмент, с който може да образовате клиентите/пациентите си. В момента терапевта трябва да използва традиционните анатомични термини на латински, докато обяснява на клиентите си къде може да се корени проблема им, кои структури са замесени и какъв вид работа трябва да бъде извършена. Терапевтите могат използват тази книга като нагледно помагало, за да поднесат необходимата информация по достъпен и лесноразбираем начин на клиентите си.



Ново в това издание.

Освен, че бяха коригирани печатните грешки, получихме писма от някои собственици на училища и инструктори и благодарение на това направихме следните допълнения и промени. Добавихме и списък с палпациите за всеки мускул. Освен и оригиналните илюстрации предоставени в първото издание на книгата добавихме и фон на илюстрациите на терапията. Специално DVD създадено от Real Bodywork( поръчано от издателя) (Бел. Ред. Ще се постараем да намерим DVD-то, но засега ще трябва да се задоволим само с книгата!)придружава и книгата. В него се съдржат видеоклипове на някои от масажните последователности показани в книгата.


Мускулната клетка

Съкращаващите се филаменти, които извършват работата на мускула се наричат миофиламенти. Два основни миофиламента извъшрват работата в мускула. Единият тип са дебелите миозинови филаменти, а другите са тънките активнови филаменти. Миозиновите филаменти имат молекулярни глави, които се свързват със специфични част от веригата на актиновите филаменти, и шийките под главите се огъват, за да се осъществи контракцията. Тези миозинови и актинови филаменти лежат паралелно един спрямо друг като се препокриват частично като, по този начин се получава характерната напречна набразденост на мускулите. Няколко от тези миофиламенти формират саркомер, който се счита за основната единица на контракция в една мускулна клетка.

Изкуственият заместител на диск е устройство или имплант използвано за замяна на увредени или болни интервертебрални дискове. След като се премахне каквото е останало от износеният диск импланта се поставя в пространството между двата лумбални прешлена. Целта е да се замени увреденият диск като същевременно се запази нормалното движение. Тази хирургическа интервенция е сравнително нова в Съединените щати, но се използва в европа от много години. В САЩ първата операция за замяна на лумбален диск с изкуствен диск- имплант беше проведена през октомври 2001( експериментално ниво). The Federal Drug Administration (FDA) удобрява използването на лумбални импланти през октомври 2004.




Тази статия ще ви помогне да разберете:

• кои части на гръбначния стълб участват
  
  
• какво се надява да постигне хирурга
  
  
• кой може да има ползва от такава процедура
  
  
• какво се случва по време на процедурата
  
  
• какво да очаквате докато се възстановявате
  
  

 Анатомия

За коя част на гръбначния стълб говорим

Човешкият гръбначен стълб е съставен от 24 гръбначни прешлена, кръстцовата кост и опашната кост. Прешлените са подредени един върху друг като формират гръбначния стъбл. Гръбначният стълб дава формата на тялото. Той е основната опора на торса и главата. Секцията на гръбначния стълб в зоната на кръста се нарича лумбален дял на гръбначния стълб. Когато се извършва операция за замяна на лумбален диск обикновенно говорим за сегментите L1-S1.


Междупрешленен диск се разполага между всяка двойка прешлени. Здравият диск играе ролята на амортисьор. Той защитава гръбначните прешлени от ежедневното натоварване, на което ги подлага гравитацията. Освен това умекотява  силите, които се появяват в гръбначния стълб когато скачаме, бягаме или вдигаме тежести.
Интервертебралният диск е изграден от две части. Центърът( нуклеоса) е желеподобен, той придава качествата на диска като амортисьор, който може да поема големи напрежения. Нуклеосът е обграден от фиброзен пръстен, който го затваря херметически. По този начин диска не само омекотява напрежението между прешлените, но и свързва телата им като оформя един от от няколкото вида свързвания, които стабилизират гръбначният стълб.

 От прешлените излизат ставни израстъци, 4 на брой( горен и долен чифт) на края на които има ставни повърхности. В зависимост от това в кой дял на гръбначният стълб се намират ставните израстъци( Processi articularis asticularis superior et inferior) разположението им в пространството и посоките, които сочат ставните повърхности са различни за всеки дял от гръбначния стълб. Ставните повърхности на доклните два ставни израстъка на прешлена се съчленяват със ставните повърхности на горните два ставни израстъка на следващият долен прешлен. Сами по себе си тези стави нямат голям обем на движение, но когато той се сумира гръбначният стълб става една гъвкава подвижна колона. Прешлените притежават още един нечифтни бодлести израстци наречени processi spinosi. Формата и посоката в която са разположени бодлестите израстъци те ограничават или позволяват по-голяма подвижност в гръбначният стълб. Примернов в лумбалния дял те са приплеснати и разположени перпендикулярно спрямо дъгата и тялото на прешлена, което обяснява и голямата подвижност в този дял на гръбначния стълб в сравнение с гръдният дял.

 Гръбначният стълб формира извивки наречени лордози и кифоза.. Ако погледнете човек отстрани ще забелите S- образната извивка. Тя заедно с интервертебралните дискове придава гъвкавост на гръбначният стълб. Извивките навътре на гръбначният стълб се наричат лордози, гърбицата се нарича кифоза.  Имаме шийна лордоза, гръдна кифоза, и лумбална лордоза

Статията беше преместена на новия ми блог. Ако желаете да я прочетете, моля кликнете точно тук!

Тази статия беше преместена на новия ми блог, ако желаете да я прочетете, моля кликнете точно тук!

Тази статия беше преместена на новия ми блог, за да я видите трябва да кликнете точно  ТУК!

Източник: http://www.webmanmed.com/cranialnrv_files/vagus.html

Статията беше преместена на новия ми блог, за да я прочетете, моля кликнете точно тук!

Симпатикусът е дял от вегетативната нервна система, която също така включва и парасимпатикусовият дял.

Симпатискусовият дял на вегететативната нервна система се  активира като отговор на  организма към заплаха или стрес. Един вид при попадана в ситуация „Бий се или бягай!“.

Както другите части на нервната система и симпатикусът оперира чрез серии от взаимносвързани нерврони.

Симпатикусовите неврони често се считат за част от периферната нервна система( ПНС), макар че много от тях лежът в централната нервна система (ЦНС).

Симпатикусовите неврони в гръбначният мозък( който е част от ЦНС) комуникира с периферната нервна система чрез серия от симпатикусови ганглии.

Във всеки гангии, гръбначномозъчните симпатикусови неврони се свързват с периферните симпатикусови неврони чрез химически синапси.

Поради това гръбначномозъчните симпатикусови неврони се наричат пресинаптични и прегангионарни неврони, докато периферните симпатикусови неврони се наричат постсинаптични или постганглионарни нерворни. В синапсите в симпатикусовият ганглий пресинаптичните мембрани на преганглионарните неврони освобождават нервомедиаторът ацетилхолин, който представлвява химически посланник. Ацетилхолинът се свързва с никотинзависимите ацетилхолинови рецептори на постсинаптичните мембрани на постанглионарните неврони.

В отговор на тези стимули посгангионарните неврони главно изръсват норадреналин( норепинефрин).

Продължителното възбуждение на симпатикуса може да предизвика изръсване на адреналин от адреналната медула. Веднъж освободени адреналина и норадреналина се свързват с адренергичните рецептори на периферните тъкани.

Свързването с адрегергичните рецептори причиняват така нареченият отговор на организма „ бий се или бягай“.

Тoзи отговор включва разширяване на зрениците, увеличено отделяне на пот, ускорен сърдечен ритъм, увеличено кръвно налягане. Симпатикусовите нерви произлизат от гръбначният мозък от латералният рог на сивото мозъчно вещество като започват от първи торакален сегмен и продължава до втори или трети лумбален сегмент.

Статията беше прехвърлена на новия ми блог, за да я прочетете моля клилнете точно ТУК!

Статията беше преместена на новия ми блог, за да я видите трябва да кликнете точно ТУК!