Симпатикусът е дял от вегетативната нервна система, която също така включва и парасимпатикусовият дял.
Симпатискусовият дял на вегететативната нервна система се активира като отговор на организма към заплаха или стрес. Един вид при попадана в ситуация „Бий се или бягай!“.
Както другите части на нервната система и симпатикусът оперира чрез серии от взаимносвързани нерврони.
Симпатикусовите неврони често се считат за част от периферната нервна система( ПНС), макар че много от тях лежът в централната нервна система (ЦНС).
Симпатикусовите неврони в гръбначният мозък( който е част от ЦНС) комуникира с периферната нервна система чрез серия от симпатикусови ганглии.
Във всеки гангии, гръбначномозъчните симпатикусови неврони се свързват с периферните симпатикусови неврони чрез химически синапси.
Поради това гръбначномозъчните симпатикусови неврони се наричат пресинаптични и прегангионарни неврони, докато периферните симпатикусови неврони се наричат постсинаптични или постганглионарни нерворни. В синапсите в симпатикусовият ганглий пресинаптичните мембрани на преганглионарните неврони освобождават нервомедиаторът ацетилхолин, който представлвява химически посланник. Ацетилхолинът се свързва с никотинзависимите ацетилхолинови рецептори на постсинаптичните мембрани на постанглионарните неврони.
В отговор на тези стимули посгангионарните неврони главно изръсват норадреналин( норепинефрин).
Продължителното възбуждение на симпатикуса може да предизвика изръсване на адреналин от адреналната медула. Веднъж освободени адреналина и норадреналина се свързват с адренергичните рецептори на периферните тъкани.
Свързването с адрегергичните рецептори причиняват така нареченият отговор на организма „ бий се или бягай“.
Тoзи отговор включва разширяване на зрениците, увеличено отделяне на пот, ускорен сърдечен ритъм, увеличено кръвно налягане. Симпатикусовите нерви произлизат от гръбначният мозък от латералният рог на сивото мозъчно вещество като започват от първи торакален сегмен и продължава до втори или трети лумбален сегмент.